И рекох му: Господине мой, ти знаеш. А той ми каза: Това са онези, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето (Откровение 7:14)

На оригиналния език думата за скръб (thlipseos) се отнася не само до преследвания и мъченичество. Тя включва и такива нюанси като „тревога“, „стрес“, „трудни обстоятелства“ и „страдание“ като цяло. Мнозина считат, че „голямата скръб“ е едно-единствено събитие в последните дни от земната история. Но един от небесните старци казва на Йоан, че голямото множество от Откровение 7:9 са онези, които идват (или излизат) от голямата скръб. Каквото и да има предвид текстът с тази фраза, той посочва нещо, което вече се е случвало във времето на Йоан, нещо, което продължава и през цялата християнска история.

Тук книгата „Откровение“ звучи твърде разумно. Никой никога не преминава през живота без стрес – без „голяма скръб“. Но ние често правим всичко възможно, за да я избегнем. Тъй като тя ни прилича на враг, решаваме, че тя може само да ни навреди.

Страхът от скръбта ми напомня за нещо, случило се в дома на най-добрия ми приятел. Той живее в къща сред природата на Айова, на върха на един хълм. От стълбите пред дома му имате гледка в три посоки и може да виждате на много километри разстояние. Един ден пътувах към дома му, за да се срещна с него и преживях голяма изненада. От къщата изхвърча, за да ме посрещне, най-големият звяр, който съм виждал да бяга свободно, откакто един-два слона пресякоха пътя пред колата ми в Африка. Забелязвайки го с крайчеца на окото си, реших, че към мен се е втурнал лъв! Звярът отвори своята паст и издаде страховит вой, който ме изплаши почти до смърт. Но след като се вгледах малко по-добре, установих, че пред мен не е лъв – а 130-килограмово куче! Това беше санбернарът на Ед, наречен Гейб. Гейб се оказа най-милото, най-нежното създание, което някога бихте могли да срещнете. Лаят му приличаше на гръмотевица, но куче, което лае, не хапе!

Точно такъв е стресът. Въпреки че можем да го възприемаме като враг, най-важното е как реагираме на него. Лекият автомобил е полезен, за да ни отведе там, където искаме, но ако няма контрол над него, е особено опасен. Излезлият от контрол стрес преждевременно износва тялото и го предразполага към болести. Но овладеният стрес всъщност е нещо много полезно за живота ни. Придавайки импулс и енергия на всичко, което правим, това е суровината, използвана от Бога, за да осъществи славата Си (Йоан, 11 гл.; 2 Коринтяни 3:18). Израстването се случва в живота ни, когато реагираме положително на стресовите ситуации. Въпреки че бихме предпочели съществуването ни да е по-мирно и спокойно, Бог знае, че при отсъствието на стрес и трудности ще донесе малко израстване и развитие. 

Господи, когато животът ми изглежда извън контрол, аз си позволявам да се притеснявам и да Те губя от поглед. Помогни ми да гледам на житейските трудности като на пътища, които Ти използваш, за да ми помогнеш да израсна и да стана по-полезен в служенето си за Теб.